Реформирана Църква

Само Писанието / Само чрез вяра / Само по благодат / Само чрез Христос / Само на Бога Слава

ДЕСЯТЪКЪТ




„Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, изобличаване, изправяне и назидаване в правдата, за да бъде Божият човек съвършен и способен за всяко добро дело.”
2 Тимотей 3:16-17
       
Винаги когато разглеждаме която и да е тема в светлината на Божието слово, трябва да изхождаме от една основна презумпция, че цялото Божие слово е единно и валидно и днес, освен разбира се това, което е изрично премахнато или променено в Новия завет. Трябва да осъзнаем едно много важно нещо, имаме два завета (договора), но нямаме нов и стар закон, имаме един закон, който е валиден и в двата завета , и   няма да премине докато съществуват небето и земята, и наше задължение е да живеем праведно изпълнявайки изискванията на този закон.

 „Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или Пророците. Не съм дошъл да ги наруша, но да ги изпълня, защото наистина, казвам ви: докато преминат небето и земята, нито една йота, нито една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. И тъй, който наруши дори най-маловажната от тези заповеди и така поучи хората, той ще бъде най-малък в небесното царство; а който ги изпълни и поучи така хората, той ще бъде голям в небесното царство.
Защото, казвам ви: ако вашата праведност не надмине тази на книжниците и фарисеите, няма да влезете в небесното царство.“
Матей 5:17-20
          Въпреки това обаче ние виждаме как в Новия завет изрично бяха премахнати и отменени голяма част от старозаветните правила, практики и закони. Неразбирането на това кое е отменено и кое е валидно днес, донася голямо объркване в църквата и отваря врати за еретични учения които пускат дълбоки корени в сърцата и умовете на вярващите. Няма по-тъжно и същевременно страшно нещо от искрено вярващ човек, който прави зло мислейки, че постъпва правилно. Всичко това идва от неправилното разбиране на това което се случи в Новия завет.       Така, че да  се върнем обаче към закона. Най-общо казано Мойсеевия закон се разделя на три части церемониален, морален и обществен (съдебен). Промяна в моралният закон, който  представя Божия характер и вечни ценности – няма. Той е вечен и нищо от него няма да се промени или да премине. Обществения или съдебен закон, остава. Той е създаден за да урегулира взаимоотношенията в обществото. Промяната в него е, че правото да прилагат закона над обществото, да определят правилата и да налага наказания не принадлежи  на хора, семейства, свещеници  или религиозни институции. Право да прилага закони над обществото и да съблюдава тяхното спазване има единствено създадената от Бога институция наречена държава. Само държавата чрез своите институции има право да налага наказания на неспазващите обществения и съдебен закон.
Какво обаче се случва  с церемониалната част от закона, в Новият завет тя е изцяло и неотменимопремахната.  Целия церемониален закон, които включва забраната на определени храни, спазването на празници и церемонии, обрязването, спазването на съботите, принасянето на жертви е отменен, защото в основата си е само сянка на онова което ще дойде, в основата си  е само сянка на идващия Христос.

И тъй, никой да не ви осъжда за това, което ядете или пиете, или за празник, новомесечие или събота.Тези неща са само сянка на онова, което предстои, а действителността е Христос.”
Колосяни 2: 16-17
      Целият церемониален закон е сянка, но моралният закон не е сянка, а е истински и е потвърден в Христос и е напълно валиден за християните  днес. Тук стигаме и до десятъка. Той е неотменим тъй като е част от вечния моралният закон, и за разлика от жертвоприношенията и съботите не е премахнат в Новия завет, следователно неговата валидност се простира върху нас  и днес.  Аврам и Яков са свидетели на това давайки десятък още преди това да бъде заповядано в Мойсеевия закон, което го прави част от вечният морален закон, а не от отпадащите церемониални изисквания.
     Какво е десятък? Десятъка е 10% от всички твои приходи, които  не ти  принадлежат, но трябва да бъдат отделени и върнати към Бог, който ти е дал успеха и възможността да ги придобиеш. Така, че имаш право да се разпореждаш за лични, семейни и делови нужди само с 90% от приходите си, останалите 10% принадлежат на институцията която Бог е определил да го представлява.
Коя е институцията на която Бог е определил правото да се разпорежда с десятъците?  За да разберем това ще разгледаме първият описан случай на даване на десятък в Библията.
 „Мелхиседек, цар на Салим, свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино.Мелхиседек благослови Аврам с думите: „Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Творец на небето и земята. Благословен да бъде и Всевишният Бог, Който предаде в твоите ръце враговете ти.“ Аврам даде на Мелхиседек десетата част от цялата плячка.”
Битие 14: 18-20
„Този Мелхиседек, цар на Салим, свещеник на Всевишния Бог, който посрещна Авраам, когато той се връщаше, след като бе разбил царете, го благослови,а Авраам му даде десятък от всичко, което беше взел. Името Мелхиседек означава първо цар на правда, а понеже беше цар на Салим, означава още цар на мира.Няма сведения за баща, майка или родословие, няма сведения нито за началото на дните му, нито за края на живота му, но подобно на Божия Син, той остава завинаги свещеник. Вижте колко е велик този, на когото дори патриарх Авраам му даде десятък, най-доброто от плячката.”
Евреи 7:1-4
        Преди закона на Мойсей десятъка се даваше на свещеника, който служеше на Всевишния Бог. След даването на закона от Мойсей, десятъците се даваха в храма на свещениците които служеха на Всевишния Бог, в Новия завет десятъците се дават в църквата която е храм на Всевишния Бог и е царство от свещеници. Или казано по-просто десятъка винаги се е давал и  се връща към Бог, като се дава на институцията която Той е избрал да го представлява. Мелхиседек, храма, църквата.
     За Христос се казва, че е свещеник завинаги според чина на Мелхиседек, че неговото първосвещенство не идва по плът от племето на Левитите, но идва по Дух от същият този Мелхиседек. Въз основа на това  днес Христос има правата над нашият десятък. Как  можем да принесем десятъците си на Христос, единствено като ги дадем на институцията в която Той присъства и която е определена да го да го представлява. Тази институция е Църквата, организираното тяло от вярващи, с библейски определена йерархия, взаимоотношения и дейности. Как присъства Христос в църквата, първо чрез Светия Дух, който е в сърцето на всеки един от вярващите и второ, но не по значение, чрез тайнството на Господната Вечеря. 
Тук възниква и един интересен въпрос, след като Христос присъства във всеки вярващ имаме ли право да даваме десятъка си на отделен вярващ. Не, ние нямаме това право. Тъй като това би означавало, че някой отделен новороден може сам да притежава пълнотата на Христос. Което вече клони към богохулство. Не може да приписваш на отделени вярващи качеството да представляват Христос. Всички изповеди на вярата включват задължително изречението „Вярвам в общението на светиите, църквата.”  Десятъка винаги е принадлежал и ще принадлежи на институцията представляваща Бога, църквата на която принадлежиш, в която си благославян духовно от служителите проповядващи здравото учение, към която си съпричастен чрез участието в тайнството на Господната вечеря.
Тук е мястото да разгледаме един от най-използваните стихове от тези, които не искат да живеят покорни на Бога. Те го използват за да атакуват валидността на Божия закон в новозаветно време. Истината е , че този стих за много години държа и мен в заблуда и ме лишаваше от наградата на покорството и смирението пред Божия закон.
 „Всеки да отделя, колкото му дава сърцето, без да му се свиди или да го принуждават, защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.”
2 Коринтяни 9:7 
Звучи сякаш Павел казва, че вече можем да даваме както и колкото сме решили стига да го правим с радост. Както почти винаги и тук проблема  е изваждането на стиха от цялостния смисъл на текста.  Павел в този пасаж говори за събирането на милостиня и помощи за светии в нужда. Павел тук говори за „цедака”, даване от милост и честност, с цел възстановяване на справедливостта в разпределението на благата, но това е друга тема. И когато се дава милостиня наистина всеки трябва да дава на драго сърце, според както е решил в сърцето си и без да му се свиди. В този стих не виждаме нищо друго освен как старозаветното доброволно даване към бедните преминава в новозаветно доброволно даване към бедните. Милостинята която Павел казва на коринтяните да съберат, е доброволно дарение за бедните, а не нещо което се събира за покриване разходите на коринтската църква.
Нека преминем към Малахия.  
„Внесете всички десятъци в храма, за да има храна в Моя дом. Поне в това Ме подложете на изпитание – казва Господ Вседържител, – а няма ли да разкрия за вас небесните отвори, за да излея върху вас изобилно благословение? Заради вас ще забраня на всеядните скакалци да изпояждат вашите земни плодове и вашата лоза на полето няма да остане без гроздето си – казва Господ Вседържител.”
Малахия 3:10-12
 Бог ни насърчава, нека „поне в това” подложим Бог на изпитание, нека десятъците ни бъдат внесени в храма, нека видим небето отворено над живота си, нека се наситим от мира и благоволението Му. Всяка една заповед която Бог ни дава, има за цел не да ни ограничи и обремени, а да донесе добро в живота ни, да ни донесе мир, сигурност и бъдеще. Давайки десятък ти избираш да живееш с вяра, избираш да живееш по правилата на един по-висш закон, който превъзхожда земната мъдрост, както светлината превъзхожда тъмнината, давайки ти ясно завяваш, че си разбрал, че онзи който дава, остава с повече от онзи който не е дал.
Има три сигурни неща които идват като следствие от даването на десятък: първо Бог става източник на духовни и материални добрини в живота ни; второ нашата вяра расте, ние чувстваме все по-голяма увереност да молим Бог за нещата от които ние и семействата ни се нуждаем и гледаме с надежда и радост към бъдещето, защото знаем, че там обстоятелствата ще бъдат  подредени по най-градивния и полезен за нас начин; и трето давайки десятък ние изпитваме все по-голяма любов към Бога и към църквата, защото наистина там където е съкровището ни, там е и сърцето ни.

     Като заключение искам да кажа, бъдете щедри, защото щедрото сърце е здраво, щедрото сърце е силно, щедрият човек никога няма да бъде забравен от Бога. Библията казва, че по-щастлив и благословен е онзи който дава, а не онзи който получава. Така, че насърчавам ви да бъдете щедри, да търсите възможности да давате, да носите добро, да носите радост в живота на хората. А Бог няма да ви забрави,и ще ви се отплати и тук, и във вечността. 

Share this:

JOIN CONVERSATION

    Blogger Comment
    Facebook Comment

0 comments:

Post a Comment